История

Конвенцията за правата на детето е изградена върху Декларацията за правата на човека от 1948 година и върху последвалите споразумения и международни документи в тази сфера. Правата на детето винаги са били включвани в различни декларации, но е съществувала нуждата за събиране и изясняване на тези права, за да имат те по-голяма обвързваща сила.

През 1989 година Конвенцията за правата на детето признава за първи път, че децата, т.е. всички хора под 18 години, са човешки същества, които имат нужда от специална грижа и внимание.

Конвенцията за правата на детето на ООН е най-ратифицираният акт в целия свят. Този факт е голямо достижение в обединяването на страните в процеса на повишаване благосъстоянието на децата, но това означава и огромна отговорност за правителствата и гражданското общество да изпълняват поетите ангажименти.

С ратифицирането на Конвенцията за правата на детето през 1991 г., Р България гарантира, че ще работи в защита за правата на децата – да живеят и да растат, да учат, да бъде чут гласът им и да достигнат пълния си потенциал на развитие.

Основни принципи

Недискриминация: Всички права важат за всички деца без изключение. Всички трябва да бъдат третирани еднакво, независимо от пол,раса, религия, произход или култура. Държавите трябва да защитават децата от всяка дискриминация.

Най-добрият интерес на детето трябва да е водещ във всички въпроси, свързани с децата.

Най-добър интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Правото на живот, оцеляване и развитие: Правото на децата на живот е вродено и е задължение на държавата да гарантира оцеляването и развитието на детето. Това означава, че децата имат право на закрила и възможности за умствено, емоционално, физическо и духовно развитие. Също така, никое дете не може да бъде осъждано на смърт.

Зачитане мнението на децата: Децата имат правото да изразяват мнение и това мнение да бъде зачитано по всички въпроси, които ги засягат.

Какво е конвенцията?

Конвенцията е вид споразумение, в коeто са договорени общи правила, стандарти, норми, критерии, които се спазват от всички държави, които са подписали конвенцията.

Правата са валидни са всяко едно дете по света, независимо от неговата раса, цвят на кожата, пол, религия, език, потекло, способности, заможност или статут.

Приложение

Конвенцията поставя стандарти за образование, медицинска грижа, социални услуги, т.н. и така задължава държавите членки да защитят специалните права на децата, така че да могат децата да постигнат своя потенциал в един по-сигурен и мирен свят.

В подкрепа на прилагането на Конвенцията, Детският фонд на ООН /УНИЦЕФ/ публикува Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето. То има за цел да подкрепи правителствата, неправителствените организации, международните организации и специализираните организации на ООН да превърнат човешките права в реалност за всяко едно дете.

Ръководството е практическо помагало при прилагането на Конвенцията и двата факултативни протокола към нея. То съдържа разяснения и илюстрации за значението и ефекта на всяка от разпоредбите на посочените актове.

Документи